Варненският журналист Кирил Аспарухов с новогодишно послание: Да бъдем в графата на живите и необходимите
Редактор: Виолета Николаева
e-mail:
Снимки Личен списък
Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.
Той не е единствено публицист, не е единствено водещ, освен танцьор, освен шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С присъщ гений да обиграе всяка една обстановка в - живота и на сцената.
" ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО ", споделя той в особено новогодишно изявление за " Петел ".
Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов приключва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „ Геодезия, фотограметрия и картография ”. Работил е на автомагистрала „ Хемус ” и „ Аспарухов мост ”, архитект в Пожарна охрана „ Химпроект ”, бил е гл. експерт направление „ Култура ” в Община Девня, шеф на Културно-информационния център към НЧ „ Братя Миладинови ” – Петрич, рекламен шеф на държавна такса „ Ст. Бъчваров ” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „ Черно море ”.
Издал е 21 книги с лирика и изявленията. Автор на доста от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредност от значими оценки сред които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „ Златен век – сребърен щемпел на Симеон Велики ” за приноса си в националната просвета.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя диря.
В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той показа с " Петел " насъбрани наслади и болки, мемоари и очаквания. А аз ги споделям с Вас.
- Наскоро имахте рожден ден. Вашата активност е всеобхватна, каква е вашата равносметка и тайната на целия този креативен, прочувствен и персонален заряд? Такъв поливалентен създател Варна май не е имала?
- Няма загадка. Допускам, че в случай че не съм разкрил в детството магията на Беласица, на нейните кестенови гори, в случай че не съм се пилеел в лозовите масиви на баба ми и дядо ми, в случай че не съм се влюбвал в сладостта на смокините, в случай че не съм имал жадност за море в един изсъхнал град, в случай че не бях попаднал в книжовен кръжок „ Антон Попов “, където ръководители бяха Евтим Евтимов и Димитър Гонов, светла им памет -велики учители… Ако не съм имал за жалони моите учители от Петричкия ми интервал. Всичко това нямаше да съм аз. Имате ли пояснение за какво едно момче още на 4-5 години стартира да рецитира „ Вяра “ от Вапцаров?! Без да знае какво значи религия и кой е Вапцаров - това го е направила майка ми. И като рецитатор съм обикалял всички вероятни поделения и принуди в Петричко. Качен на столче, аз съм рецитирал патетично „ Вяра ”!
До 11 клас съм бил едно от конферансиетата в града, също и рецитатор. В 3-ти, 4-ти клас знаех кой е Оскар Уайлд, бях се научил да пиша красиво. В 5-ти клас от обичания ми преподавател по физика разбрах кой е Шекспир, кой е Пушкин,а с мои джобни пари, които съм отделял от закуски, си купих „ Граф Монте Кристо “, без да знам кой е той и кой е Дюма.
Навярно е белязано от моя зодиакален знак, а той е Скорпион – да бъда рискован, да обичам литературата и музиката, пътешествията и приключенията, на незаслужена засегнатост да давам отговор почтено, да бъда прецизен, само че и злопаметен, когато някой е злоупотребил с мен, да имам вяра в другарството, само че и да внимавам за дебнещото изменничество, което е на крачка само…Обичах и историята, и географията. От историка разбрах, че би трябвало да бъда прецизен и явен, да служа си с причина и следствие. От преподавателката по географията – да обичам света подобен, какъвто е.
И всичко това – част от моето детство. От моята младост.Към това добавям и щастливата опция да бъда един от танцовата подготовка на комсомолския набор на България, който бе събран в Благоевград / бил съм в 9-ти клас/ и в тази национална школа по съвременни танци да танцувам пиринка и джинка, и-ха-ха/ танци на основата на българския фолклор/, хали-гали, медисон, валс, танго…
Трябвало да дадем отпор на западното въздействие, тъй като туистът и рокендролът влияели доста „ разпадащо ”, тъй като „ Бийтълс ”… Имайки тази танцова основа в първи курс станах участник в Представителният танцов състав по съвременни танци при Студентски дом на културата. Нещо повече – бях и солист на състава и негов комсомолски секретар…Две години по-късно попаднах в полезрението на преподавател от Санкт Петербург по спортни танци. И станах един от първите трима танцьори в България, които са показали по какъв начин се играе танго, валс, румба и ча-ча. И това стана на лятната сцена на Модна къща „ Лада ”, където в този момент е НДК. След години във Варна станах и първият шампион на България по спортни танци за сеньори. Съдействах за развихрянето на акробатичния рокендрол, на салсата и меренгето, разроиха се и клубовете по спортните танци във Варна… На всички съм подавал ръка. А откогато станах и тв водещ, направих известни всички тези обединения, интервюирал съм всички тези ръководители на сформира и съм правил с тях шоу програми… С една дума – имал съм нужното струпване, опит, предпочитание, опция. Сигурно и умеене.
- Вие сте от Петрич. Как решихте да преминете цяла България и да донесете всички тези гении до Варна?
- Роден съм в Петрич. Когато станах студент, едно от любовните ми изгаряния беше от Варна и моите студентски лета прекосяваха във Варна. Помня още първото ми лято в Морското казино. Там се вихреше вокално -инструментална група „ Лира “, която е история във Варна – 5 момчета и едно момиче пееха на британски като група от Англия. Аз и моята студентка обич сме танцували боси на дансинга и сме го завладявали под аплодисментите на публиката. Написах, че желая стаж във Варна и те го уважиха.Тогава Проектантската организация беше в ниското тяло на Двореца на културата и спорта. Оттогава не съм пропуснал нито едно събития в зала Конгресна – нито баскетболните мачове, нито художествената гимнастика, нито концертите на известните звезди, нито кинофестивалите… Връщам малко лентата обратно във времето. В 60-те години на предишния век всички вероятни обединения, които са гостували в България, започваха концертите си от Петрич, тогава град във втора гранична зона, влиза се единствено с открит лист.
Така гледах Националният състав на Гана, латиноамериканската група „ Лос Парагуайос ” / влюбих се в тяхната „ Варна, хубава Варна, обишам те ”, шведската поппевица Джейн Сфер и „ Сребърните тигри ”…А доста години преди тях изживях и първото си театрално завършени „ Парижката Света Богородица “ на Благоевградския спектакъл, без да помня по какъв начин съм влезнал без родителите си в залата, без да знам какво виждам, само че бях доста впечатлен. В ролята на Есмералда е била Гинка Станчева,това съзнавам по-късно…Явно тези натрупвания са били неизбежни и нужни през годините, с цел да може след време един чужденец, живеещ в България, кубинеца Рей Гонзалез, да каже: той не е приключил публицистика, а е най-разпознаваемия публицист на Варна, не е приключил лингвистика, а е създател на лирика и изявленията. Не е приключил хореография, а е първи първенец по спортни танци на България за сеньори. Не е приключил ВИФ, а е най-хубавият коментатор на баскетбол, волейбол и хандбал. И не е приключил ВИТИЗ, а е шоуменът на Варна… Настигали са ме и самопризнания от танцуването ми на паркета, че видно ДУШАТА МИ ТАНЦУВА. Аз знам едно,че където и да се намирам, в каквато и да е зала, пред каквато и да е аудитория,аз съм се раздавал пред нея на 100%. Че и повече!...
- Участвали сте в построяването на Аспарухов мост. Работили сте в Девня. Разкажете ни тези истории!
- Започнах работа във Варна 1973 година. Даваха краткотрайно варненско жителство и незабавно ме одобриха на автомагистралата и Аспарухов мост. Когато мостът беше издигнат, аз се оказах последният, който би трябвало да вземе проби от асфалтовото и бетонно покритие, да подпише протоколите за качество, да ги съобщи на основния инженер, а той да „ рапортуват ” пред Тодор Живков преди прерязването на лентата. Три дни по-късно бях скъсен, тъй като нямах варненско жителство и не бях по систематизиране. Само Девня, Корабостроителния цех и автомагистрала „ Хемус “ тогава даваха такова и аз отидох в Девня.Имаше условия - първо 10 години работиш за краткотрайно и още 10 години за непрекъснато варненско жителство. Прибави и ергенския данък… Имаше един лозунг: Девня построява младежта, младежта построява Девня. Много добре осъзнавах тази операция и взаимозависимост, само че нямах различен излаз, аз към този момент бях влюбен във Варна. А другото са елементи от неизбежния житейски пейзаж.
- Но толкоз години по-късно аз наблягам – вписах се в този варненски пейзаж!
- Как открихте толкоз гении в себе си?
- Експериментите бяха в Девня. Там сътворих „ Люлякови нощи “- професионалния празник на проектантите на Долината на огромната химия.. Там водих известни актьори за среща с трудови колективи: Константин Коцев, Невена Коканова, Йорданка Кузманова, Стоянка Мутафова, Андриана Андреева, Трамвай номер 5, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев… По моя самодейност пристигна Георги Георгиев – Гец, Людмила Гурченко я поканих за два часа, а тя нямала право да напуща Варна, стана дипломатически скандал… И когато ме редуцираха в Девня, отидох в Петрич, а там сътворих школа със 100 манекена, в основата съм на „ Златен кестен “- фестивалът на остарялата градска ария, на Фолклорния фестивал „ Южен наниз “, спомагах на Първият фестивал за частните театри - всяка седмица имаше събития. Петрич стана градът на милионерите и най-популярния град през 91-ва година. Имал съм струпване, имал съм предпочитание, не съм се спирал пред нищо, никой не ме е карал да върша нещо, то е извирало в мен…И по този начин - над 50 години.
- А в този момент?
- Сега съм на улицата, в гадната категория „ пенсионер “ - непотребен, непотребен. Прескачат ме. Заобикалят ме. Правят ме на празно пространство. А имам ли тип на такова?...Другите ми сътрудници, които останаха без работа след затварянето на Телевизия „ Черно море ” и вестник „ Черно море ”са млади и могат да работят. Кой ще вземе пенсионер на работа? Когато на времето разговарях с пенсионираните актьори от Народния спектакъл и разбирах болката им, очевидно не съм я разбирал до края. Случиш се по този начин, че аз съм последният, на който е давал изявление онлайн Георги Георгиев - Гец. Той описа какъв брой е обидно и грубо да те принуждават да спираш да работиш, а ти можеш още да дадеш и да бъдеш нужен. Добре, че тогава се откри бизнесмена Барбуков, с цел да привлече съкратените звезди на Народния спектакъл в своя Театър „ Барбуков “… Нещо сходно показа и зевзека на Варненската драма, неповторимия артист Илия Пенев – Кирчо, пенсионираха ме от театъра и незабавно ме не помниха. А пребивавам на една крачка от него. Дори на министър председатели не ме канят. Сякаш преживе съм починал.
- Много ваши връстници биха предпочели спокойствието на тази възраст, вие не желаете ли отмора?
- Ако аз бях решил самичък да си сложа точка, да, само че когато различен ми е поставил тази точка, аз не я одобрявам. Защо да диря успокоение на тази възраст, когато мога да бъда още потребен и на себе си и на обществото.Спокойствие – в другия живот.
Сега не преставам да пребивавам / май по-точната дума е живуркане/, само че не е по този начин както би трябвало да бъде. Опитах се да възобновя една от най-популярните си шоупрограми „ На чаша кафе и… още нещо “. Преди години имах над 150 издания на нея с най-популярните персони на България и на Варна. Красимир Недялков реши като фешън дизайнер да стане продуцент на тези неща, аз се съгласих и първото, което направихме беше с три актриси от варненския спектакъл. След това гостувах аз и публиката задаваше въпросите към мен. Имахме среща с Иван Чешмеджиев от Тутурутка, планирахме с оперната прима Илина Михайлова,с артиста Тино – варненската звезда от тв форматите. Това се случва в заведение пред аудитория. Засега срещите са в пауза по обясними аргументи.
Всеки носи актьора в себе си, стига да знае по кое време да изригне, кой да го предизвика и кой да го сложи в някаква рамка, в роля, в ситуация…Всеки може да сервира стихотворение, ария, танц, да влезе в роля, да излезе от черупката си. Обявяваме срещите в общественото пространство, раздаваме предложения. И нека да продължим.
- НОВОГОДИШНОТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПОСЛАНИЕ към нашите читатели?
- Да бъдем в графата на живите и нужните. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с фантазиите. И с детството. И да има на кого с усмивка да кажеш и „ Добър ден ” и „ Обичам те! ”
Очаквайте втора част!
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
e-mail:
Снимки Личен списък
Кирил Аспарухов: на 72 години, роден под знака на Скорпиона, пенсионер.
Той не е единствено публицист, не е единствено водещ, освен танцьор, освен шоумен. Той прави всичко и то от сърце. С присъщ гений да обиграе всяка една обстановка в - живота и на сцената.
" ТОЧКА СИ СЛАГА ЧОВЕК, КОГАТО САМ РЕШИ, А НЕ ДРУГ ДА ПРАВИ ТОВА ВМЕСТО НЕГО ", споделя той в особено новогодишно изявление за " Петел ".
Роден в перлата на Юга – Петрич – градът на кестените, на поетите, на пророчицата Ванга, Кирил Аспарухов приключва гимназията в родния си град, а в Строителния институт - София / ВИСИ/ - специалността „ Геодезия, фотограметрия и картография ”. Работил е на автомагистрала „ Хемус ” и „ Аспарухов мост ”, архитект в Пожарна охрана „ Химпроект ”, бил е гл. експерт направление „ Култура ” в Община Девня, шеф на Културно-информационния център към НЧ „ Братя Миладинови ” – Петрич, рекламен шеф на държавна такса „ Ст. Бъчваров ” – Варна, водещ в радио Варна, а 18 години е едно от телевизионните лица на телевизия МСАТ и „ Черно море ”.
Издал е 21 книги с лирика и изявленията. Автор на доста от шоупрограмите в морската столица. Носител е на поредност от значими оценки сред които Награда Варна, Лентата на Кмета, Златна маска, Оперен Феникс, а тази година получи и „ Златен век – сребърен щемпел на Симеон Велики ” за приноса си в националната просвета.
Кирил Аспарухов – едно от знаковите лица на Варна. Творецът, който умее да оставя диря.
В навечерието на новата 2021 година, на празнично кафе той показа с " Петел " насъбрани наслади и болки, мемоари и очаквания. А аз ги споделям с Вас.
- Наскоро имахте рожден ден. Вашата активност е всеобхватна, каква е вашата равносметка и тайната на целия този креативен, прочувствен и персонален заряд? Такъв поливалентен създател Варна май не е имала?
- Няма загадка. Допускам, че в случай че не съм разкрил в детството магията на Беласица, на нейните кестенови гори, в случай че не съм се пилеел в лозовите масиви на баба ми и дядо ми, в случай че не съм се влюбвал в сладостта на смокините, в случай че не съм имал жадност за море в един изсъхнал град, в случай че не бях попаднал в книжовен кръжок „ Антон Попов “, където ръководители бяха Евтим Евтимов и Димитър Гонов, светла им памет -велики учители… Ако не съм имал за жалони моите учители от Петричкия ми интервал. Всичко това нямаше да съм аз. Имате ли пояснение за какво едно момче още на 4-5 години стартира да рецитира „ Вяра “ от Вапцаров?! Без да знае какво значи религия и кой е Вапцаров - това го е направила майка ми. И като рецитатор съм обикалял всички вероятни поделения и принуди в Петричко. Качен на столче, аз съм рецитирал патетично „ Вяра ”!
До 11 клас съм бил едно от конферансиетата в града, също и рецитатор. В 3-ти, 4-ти клас знаех кой е Оскар Уайлд, бях се научил да пиша красиво. В 5-ти клас от обичания ми преподавател по физика разбрах кой е Шекспир, кой е Пушкин,а с мои джобни пари, които съм отделял от закуски, си купих „ Граф Монте Кристо “, без да знам кой е той и кой е Дюма.
Навярно е белязано от моя зодиакален знак, а той е Скорпион – да бъда рискован, да обичам литературата и музиката, пътешествията и приключенията, на незаслужена засегнатост да давам отговор почтено, да бъда прецизен, само че и злопаметен, когато някой е злоупотребил с мен, да имам вяра в другарството, само че и да внимавам за дебнещото изменничество, което е на крачка само…Обичах и историята, и географията. От историка разбрах, че би трябвало да бъда прецизен и явен, да служа си с причина и следствие. От преподавателката по географията – да обичам света подобен, какъвто е.
И всичко това – част от моето детство. От моята младост.Към това добавям и щастливата опция да бъда един от танцовата подготовка на комсомолския набор на България, който бе събран в Благоевград / бил съм в 9-ти клас/ и в тази национална школа по съвременни танци да танцувам пиринка и джинка, и-ха-ха/ танци на основата на българския фолклор/, хали-гали, медисон, валс, танго…
Трябвало да дадем отпор на западното въздействие, тъй като туистът и рокендролът влияели доста „ разпадащо ”, тъй като „ Бийтълс ”… Имайки тази танцова основа в първи курс станах участник в Представителният танцов състав по съвременни танци при Студентски дом на културата. Нещо повече – бях и солист на състава и негов комсомолски секретар…Две години по-късно попаднах в полезрението на преподавател от Санкт Петербург по спортни танци. И станах един от първите трима танцьори в България, които са показали по какъв начин се играе танго, валс, румба и ча-ча. И това стана на лятната сцена на Модна къща „ Лада ”, където в този момент е НДК. След години във Варна станах и първият шампион на България по спортни танци за сеньори. Съдействах за развихрянето на акробатичния рокендрол, на салсата и меренгето, разроиха се и клубовете по спортните танци във Варна… На всички съм подавал ръка. А откогато станах и тв водещ, направих известни всички тези обединения, интервюирал съм всички тези ръководители на сформира и съм правил с тях шоу програми… С една дума – имал съм нужното струпване, опит, предпочитание, опция. Сигурно и умеене.
- Вие сте от Петрич. Как решихте да преминете цяла България и да донесете всички тези гении до Варна?
- Роден съм в Петрич. Когато станах студент, едно от любовните ми изгаряния беше от Варна и моите студентски лета прекосяваха във Варна. Помня още първото ми лято в Морското казино. Там се вихреше вокално -инструментална група „ Лира “, която е история във Варна – 5 момчета и едно момиче пееха на британски като група от Англия. Аз и моята студентка обич сме танцували боси на дансинга и сме го завладявали под аплодисментите на публиката. Написах, че желая стаж във Варна и те го уважиха.Тогава Проектантската организация беше в ниското тяло на Двореца на културата и спорта. Оттогава не съм пропуснал нито едно събития в зала Конгресна – нито баскетболните мачове, нито художествената гимнастика, нито концертите на известните звезди, нито кинофестивалите… Връщам малко лентата обратно във времето. В 60-те години на предишния век всички вероятни обединения, които са гостували в България, започваха концертите си от Петрич, тогава град във втора гранична зона, влиза се единствено с открит лист.
Така гледах Националният състав на Гана, латиноамериканската група „ Лос Парагуайос ” / влюбих се в тяхната „ Варна, хубава Варна, обишам те ”, шведската поппевица Джейн Сфер и „ Сребърните тигри ”…А доста години преди тях изживях и първото си театрално завършени „ Парижката Света Богородица “ на Благоевградския спектакъл, без да помня по какъв начин съм влезнал без родителите си в залата, без да знам какво виждам, само че бях доста впечатлен. В ролята на Есмералда е била Гинка Станчева,това съзнавам по-късно…Явно тези натрупвания са били неизбежни и нужни през годините, с цел да може след време един чужденец, живеещ в България, кубинеца Рей Гонзалез, да каже: той не е приключил публицистика, а е най-разпознаваемия публицист на Варна, не е приключил лингвистика, а е създател на лирика и изявленията. Не е приключил хореография, а е първи първенец по спортни танци на България за сеньори. Не е приключил ВИФ, а е най-хубавият коментатор на баскетбол, волейбол и хандбал. И не е приключил ВИТИЗ, а е шоуменът на Варна… Настигали са ме и самопризнания от танцуването ми на паркета, че видно ДУШАТА МИ ТАНЦУВА. Аз знам едно,че където и да се намирам, в каквато и да е зала, пред каквато и да е аудитория,аз съм се раздавал пред нея на 100%. Че и повече!...
- Участвали сте в построяването на Аспарухов мост. Работили сте в Девня. Разкажете ни тези истории!
- Започнах работа във Варна 1973 година. Даваха краткотрайно варненско жителство и незабавно ме одобриха на автомагистралата и Аспарухов мост. Когато мостът беше издигнат, аз се оказах последният, който би трябвало да вземе проби от асфалтовото и бетонно покритие, да подпише протоколите за качество, да ги съобщи на основния инженер, а той да „ рапортуват ” пред Тодор Живков преди прерязването на лентата. Три дни по-късно бях скъсен, тъй като нямах варненско жителство и не бях по систематизиране. Само Девня, Корабостроителния цех и автомагистрала „ Хемус “ тогава даваха такова и аз отидох в Девня.Имаше условия - първо 10 години работиш за краткотрайно и още 10 години за непрекъснато варненско жителство. Прибави и ергенския данък… Имаше един лозунг: Девня построява младежта, младежта построява Девня. Много добре осъзнавах тази операция и взаимозависимост, само че нямах различен излаз, аз към този момент бях влюбен във Варна. А другото са елементи от неизбежния житейски пейзаж.
- Но толкоз години по-късно аз наблягам – вписах се в този варненски пейзаж!
- Как открихте толкоз гении в себе си?
- Експериментите бяха в Девня. Там сътворих „ Люлякови нощи “- професионалния празник на проектантите на Долината на огромната химия.. Там водих известни актьори за среща с трудови колективи: Константин Коцев, Невена Коканова, Йорданка Кузманова, Стоянка Мутафова, Андриана Андреева, Трамвай номер 5, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев… По моя самодейност пристигна Георги Георгиев – Гец, Людмила Гурченко я поканих за два часа, а тя нямала право да напуща Варна, стана дипломатически скандал… И когато ме редуцираха в Девня, отидох в Петрич, а там сътворих школа със 100 манекена, в основата съм на „ Златен кестен “- фестивалът на остарялата градска ария, на Фолклорния фестивал „ Южен наниз “, спомагах на Първият фестивал за частните театри - всяка седмица имаше събития. Петрич стана градът на милионерите и най-популярния град през 91-ва година. Имал съм струпване, имал съм предпочитание, не съм се спирал пред нищо, никой не ме е карал да върша нещо, то е извирало в мен…И по този начин - над 50 години.
- А в този момент?
- Сега съм на улицата, в гадната категория „ пенсионер “ - непотребен, непотребен. Прескачат ме. Заобикалят ме. Правят ме на празно пространство. А имам ли тип на такова?...Другите ми сътрудници, които останаха без работа след затварянето на Телевизия „ Черно море ” и вестник „ Черно море ”са млади и могат да работят. Кой ще вземе пенсионер на работа? Когато на времето разговарях с пенсионираните актьори от Народния спектакъл и разбирах болката им, очевидно не съм я разбирал до края. Случиш се по този начин, че аз съм последният, на който е давал изявление онлайн Георги Георгиев - Гец. Той описа какъв брой е обидно и грубо да те принуждават да спираш да работиш, а ти можеш още да дадеш и да бъдеш нужен. Добре, че тогава се откри бизнесмена Барбуков, с цел да привлече съкратените звезди на Народния спектакъл в своя Театър „ Барбуков “… Нещо сходно показа и зевзека на Варненската драма, неповторимия артист Илия Пенев – Кирчо, пенсионираха ме от театъра и незабавно ме не помниха. А пребивавам на една крачка от него. Дори на министър председатели не ме канят. Сякаш преживе съм починал.
- Много ваши връстници биха предпочели спокойствието на тази възраст, вие не желаете ли отмора?
- Ако аз бях решил самичък да си сложа точка, да, само че когато различен ми е поставил тази точка, аз не я одобрявам. Защо да диря успокоение на тази възраст, когато мога да бъда още потребен и на себе си и на обществото.Спокойствие – в другия живот.
Сега не преставам да пребивавам / май по-точната дума е живуркане/, само че не е по този начин както би трябвало да бъде. Опитах се да възобновя една от най-популярните си шоупрограми „ На чаша кафе и… още нещо “. Преди години имах над 150 издания на нея с най-популярните персони на България и на Варна. Красимир Недялков реши като фешън дизайнер да стане продуцент на тези неща, аз се съгласих и първото, което направихме беше с три актриси от варненския спектакъл. След това гостувах аз и публиката задаваше въпросите към мен. Имахме среща с Иван Чешмеджиев от Тутурутка, планирахме с оперната прима Илина Михайлова,с артиста Тино – варненската звезда от тв форматите. Това се случва в заведение пред аудитория. Засега срещите са в пауза по обясними аргументи.
Всеки носи актьора в себе си, стига да знае по кое време да изригне, кой да го предизвика и кой да го сложи в някаква рамка, в роля, в ситуация…Всеки може да сервира стихотворение, ария, танц, да влезе в роля, да излезе от черупката си. Обявяваме срещите в общественото пространство, раздаваме предложения. И нека да продължим.
- НОВОГОДИШНОТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ПОСЛАНИЕ към нашите читатели?
- Да бъдем в графата на живите и нужните. Да ни се случват още неповторими и живителни мигове под Слънцето и Луната. Да не се разделяме с фантазиите. И с детството. И да има на кого с усмивка да кажеш и „ Добър ден ” и „ Обичам те! ”
Очаквайте втора част!
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ